Как да се възползват максимално от благоприятните времена – това

...
 Как да се възползват максимално от благоприятните времена – това
Коментари Харесай

Когато дойдат по-добри времена: Готова ли е Европа за нова криза?

 Как да се възползват оптимално от удобните времена – това е най-важният стопански въпрос за европейските държавни управления през 2018 година, написа в собствен разбор онлайн изданието politico.eu.
Това обаче няма да бъде толкоз елементарно, колкото звучи. Най-малкото този въпрос въобще не беше включен в европейския дневен ред през последните 10 години. Те минаха в битка с няколко поредни рецесии, реакцията на които постоянно закъсняваше и решенията се взимаха под напън, показва изданието.

Възстановяването на Европа е доста по-добро по отношение на прогнозите. Брутният вътрешен артикул (БВП) на Европейския съюз (ЕС), който към момента включва и Англия, се чака да нарасне с 2,3% през 2017 година Преди година прогнозите бяха за растеж от 1,6%.

Brexit към този момент утежни вероятностите пред стопанската система на Англия, само че не и на Европейски Съюз, показва се в разбора. Континенталните стопански системи получават поддръжка от световното възобновяване, промените от спешните години, които към този момент дават резултати във фискално отношение, и възприемането за по-нисък политически риск след провалянето на популистките партии на изборите във Франция и Холандия.

Европейският напредък през 2017 година също така ще е тъкмо колкото междинното за петгодишен интервал отпреди финансовата рецесия от 2007 година След пет години на възобновяване законът за икономическите цикли в един миг ще си изиска дължимото.

До 2020 година се чака закъснение на растежа до към 1,7% приблизително за еврозоната, предвижда Европейската централна банка (ЕЦБ). Така че в този момент наподобява е идеалното време държавните управления да отговорят на дълготрайните си стопански проблеми, в случай че желаят да бъдат по-добре готови за бъдещи спадове, показва се в разбора.

Наградата за най-хубаво факсимиле в това отношение печели ръководителят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер. Той от време на време предизвестява държавните управления в Европейски Съюз, че би трябвало да продължат промените, до момента в който „ слънцето още грее “.

Същата формула заляга и в документи на Европейски Съюз, в които се показва угриженост, че държавните управления нямат тласък да продължат да вършат " всичко, което им е нужно ", с цел да калибрират стопанските системи си.

Правителствата обаче имат доста аргументи да не изпадат в блаженство. През 2018 година Германия ще е една от най-бързо разрастващите се стопански системи в Европа и би могла да употребява всеобщия приток на бежанци, с цел да се оправи с дълготрайните структурни проблеми, които от дълго време разисква, само че не взема решение. Демографската рецесия поради бързо застаряващото население е явна, което може да насочи мислите на политиците към неналичието на обществени вложения в доста области.

Франция може да се възползва от аурата на младия си нов президент, с цел да се издигне в очите на интернационалните вложители. Според множеството прогнози безработицата в страната ще остане постоянна и даже ще намалее, а Еманюел Макрон към момента би трябвало да покаже по какъв начин има намерение да осъществя ползите на страната и да отвори обособените стопански браншове за по-сериозна конкуренция.

Освен това устойчивият бюджетен недостиг на страната, даже след петгодишен стопански напредък, демонстрира, че Франция още се бори с дълбоките проблеми, които администрацията на Макрон би трябвало да реши.

Същевременно свръхзадлъжнялото държавно управление на Италия некомпетентно да вкара политики, които са удобни за растежа. Неговото политическо бъдеще наподобява нестабилно след парламентарните избори през първата половина на 2018 година

Англия също се причислява към Италия в категорията " болен човек на Европа ". И в двете страни растежът се чака да доближи към 1,3% през 2018 година по отношение на 2,3% за Европейски Съюз като цяло. Най-сериозният дълготраен проблем на Англия е непомръдващата продуктивност, който би трябвало да бъде прегледан без значение от напускането на Европейски Съюз.

От дълго време някои европейски политици имат вяра, че казусът не може да надвиши неналичието на решение. Никой не е ваксиниран към изкушението да отсрочва. Рискът от периодическото преустановяване на полемиките за промените обаче е, че това може да послужи като опрощение на държавните управления да се въздържат от провеждането на вътрешни политики, които имат смисъл. Мнозина ще се преструват, че цялостната промяна в този момент е единственото оставащо нещо, което разделя еврозоната от трайното благополучие.

Все отново би имало смисъл Франция да построи фискални буфери, които биха могли да се употребяват при нова криза без страната да затъва в нови задължения. Би било свястно Германия да влага по-масово за вярното консолидиране на милионите бежанци. Би било свястно Италия да форсира прочистването на банките.

Би било свястно също по този начин Испания да се концентрира по-решително върху младежката безработица и да преразгледа своите системи за обучение и професионално образование. Би имало и смисъл страни като Полша и Унгария, които се отличават със забележителни темпове на стопански напредък, да спрат да се тормозят от задграничните вложители, на които разчитат, и да трансформират безразсъдната си антиевропейска политика.

Ще има смисъл всичко това да се случи. Европейската действителност обаче за момента изключва сериозна интернационална рецесия и държавните управления няма да създадат нужните промени през 2018 година
По публикацията работиха: Миглена Иванова, редактор Миглена Иванова
Източник: klassa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР